Drifted Thoughts

Пиша глупости тук, защото никой не иска да ме слуша

Жега

Егати зора е да мисля в тая жега.

През нощта е задушно и не мога да спя добре.

През деня е жега, а и ми се спи и съвсем не мога да правя нищо.

Всеки лек полъх от климатик ми вдъхва надежда за живот.

Водата за пиене никога не е достатъчно студена.

Кафето, единствената ми надежда за стимулиране на мозъка, ме отблъсква с първоначалната си горещина.

Трябва да прибягвам към студени варианти, но те са подходящи за лежане на шезлонг, а не интензивна мисловна работа.

Всички прозорци са отворени вкъщи.

Единственият ефект е, че чувам хората наоколо.

Особено децата, които са по дворовете на сянка.

Всяко по-прохладно място наоколо изисква това, да се кача в нагрятата кола, за да стигна до там.

Ходенето пеша до магазина е равносилно на изкачване на планински връх, през зимата.

Сигурно е добра атмосфера, ако ремонтираш мотори и пиеш бира по цял ден.

Но аз се опитвам да пиша неща, да чета и да проучвам идеи.

Не че не бих и поправял мотори. И бира ми се пие.

Музиката, която слушам е като от американски филм за рокерски банди и хот роди.

Работилница на сянка и дървета.

Така си го представям.

Но около мен има само асфалт, бетон и поле. Същински ад в жегата.

Поне кактуси да имаше.

И широки, дълги пътища.

А не бесни мутроподобни с лъскави коли и пияни чичовци с ръждясали стари опели.

Преди два дни се оплаквах, че във Финландия има само гори и езера.

Така ми липсват в момента.

Толкова зелено и прохладно беше там.

И тук-там симпатични червени дървени къщи и хамбари.

Хората се извиняваха, че вали насред лято, при положение, че там девет месеца от годината е зима.

Всяка къща е отдалечена от останалите и е сгушена в прохладата на високи дървета.

Всъщност това е най-логичното нещо, което съм виждал.

При нас за вилните зони се изтъква като предимство, че къщата е на главен път и в непосредствена близост до целогодишно обитавани къщи.

Повече ми харесва финландската версия.

Толкова е жега, че обмислям трайно емигриране към Финландия.

Поне докато свърши лятото.

Защото единственото, което не харесвам повече от жегата, е студа.

А там е студено.

Прекалено студено.

Чак настръхвам като си помисля.

Но пък за сега ми мина това с жегата.

Май ще проверя мобилето за някой мотор.

Вашият коментар