Синекдоха,

литотеза,

антитеза,

проблемът на експонометрията,

визуално-звуков синхронизъм,

биологични и психофизични форми на възприятие,

материален контрапункт,

асоциативен контрапункт,

контрапункт на антитезата.

Това са само малка част от термините в книгата за операторско майсторство, която чета.

А това е “по-лесната” такава книга.

Предишната, която пробвах да чета, беше като на друг език. Използващ йероглифи.

Аз ли съм прекалено глупав или екранните изкуства са изключително сложно нещо?

Или може би хората от кино-индустрията се опитват да го изкарат сложно нещо?

Мислех си, че след висшето ми със специалност Общо машиностроене на немски език, режисурата ще ми е лесна и забавна.

Защото машиностроенето беше объркване. Просто исках да уча нещо с коли. Машиностроенето на немски език не го исках, не го разбирах и беше екстремно сложно. Но някак си го завърших.

А режисурата – това го искам. Приятно ми е да измислям неща и да снимам. И си мисля, че разбирам идеята.

Но може би не..

Просто вдигам камерата, насочвам и снимам.

И евентуално преди това съм си представил някакви кадри.

Някакви сънища като на филм.

Там все се гледам отстрани. Сякаш животът ми е филм, а аз съм главният герой.

Всъщност, даже не съм главният герой най-често.

Може би съм изпълнителен продуцент или второстепенен герой.

Или може би оператор, защото понякога предимно наблюдавам случващото се наоколо.

Но после, пък, констатирам и коментирам.

Май това ме прави просто някакъв страничен доброволец, асистент, опъващ кабелите в моя собствен филм, който е животът ми.

Е, все от някъде се почва.

Пък ако успея да прочета до край и някоя книга за кино-режисура, знае ли човек?

Може да стана режисьорът или поне сценаристът.

Защото, ако четенето ми е трудно, то поне с писането се справям.

А това, за мен, е контрапункт на антитезата.