Какво ме тревожи напоследък?

Исках да си припомня какво е да покараш кола за удоволствие. Да излезеш за возене. По готини пътчета. На фона на красивата цветна есен. Да разнообразя от тромавия стар джип.

И вместо това замених джипа за бус. От трън та на глог. Не е тромав. Но е ненужно обемен. И изнервящо скърцащ. Не е и маневрен. Общо взето не е “приятен” за каране.

Но това не е бусът, за който също мечтаех – американски, култова ретро визия, ве-осмак, мокетчета, кожа и дървени елементи. Не, това си е типичния товарен европейски фиат (ситроен/пежо/и т.н.). Даже е толкова типичен, че според мен титлата за най-караната кола в България трябва да се раздели между рено мастер и фиат дукато.

А идеята за американския бус е, че тогава оправдаваш и притежанието на втора кола – по-малка, пъргава, ежедневна. Може би дори мотор. Някоя двуврата. Някое камаро, например.

Но стига мечти.